„СТРАШНИ ВЕСТИ” („СТРАШНЫЕ ВЕСТИ”)
Василий Александрович Сумбатов (1893-1977 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Василий Сумбатов
СТРАШНИ ВЕСТИ
Вятър от изток нерадостни свъсени облаци носи,
мрачно от родни земи вятърът носи привет...
Колко ли там са видели тез жарки страдания хорски?
Колко са чули, че там тегне мъчителен гнет?
Пусти села край реките, пресъхнали страшно от зноя,
в сивкави шири нивя слънцето изпепели,
вятър над нова пустиня ридае, разравящ покоя,
пламналия гъсталак скриват зловещи мъгли...
С мърша и трупове пътищата ни навред са покрити,
глад, безчовечност и мор хора нещастни гнетят;
ето, те кретат със стон и нозе уморени преплитат –
трупове живи вървят, сенки сред смрад се тълпят...
Хляб и подслон ще потърсят тълпите в града ни измамен,
но със саваните зли Смърт е облякла града;
гарвани над домовете излитат като черно знаме,
мъртви на пътя лежат, царства си злата Беда...
Нийде за хората няма спасение, време е лудо,
в ужас земята замря, спи и небесната твърд;
сълзи и болки напусто, напразни надежди за чудо;
с кикот по руската шир шества си черната Смърт...
Ударения
СТРАШНИ ВЕСТИ
Вя́тър от и́зток нера́достни свъ́сени о́блаци но́си,
мра́чно от ро́дни земи́ вя́търът но́си приве́т...
Ко́лко ли та́м са виде́ли тез жа́рки страда́ния хо́рски?
Ко́лко са чу́ли, че та́м те́гне мъчи́телен гне́т?
Пу́сти села́ край реки́те, пресъ́хнали стра́шно от зно́я,
в си́вкави ши́ри нивя́ слъ́нцето изпепели́,
вя́тър над но́ва пусти́ня рида́е, разра́вяшт поко́я,
пла́мналия гъстала́к скри́ват злове́шти мъгли́...
С мъ́рша и тру́пове пъ́тиштата ни навре́д са покри́ти,
гла́д, безчове́чност и мо́р хо́ра нешта́стни гнетя́т;
е́то, те кре́тат със сто́н и нозе́ уморе́ни препли́тат –
тру́пове жи́ви вървя́т, се́нки сред смра́д се тълпя́т...
Хля́б и подсло́н ште потъ́рсят тълпи́те в града́ ни изма́мен,
но със сава́ните зли́ Смъ́рт е обля́кла града́;
га́рвани над домове́те изли́тат като́ че́рно зна́ме,
мъ́ртви на пъ́тя лежа́т, ца́рства си зла́та Беда́...
Ни́йде за хо́рата ня́ма спасе́ние, вре́ме е лу́до,
в у́жас земя́та замря́, спи́ и небе́сната твъ́рд;
съ́лзи и бо́лки напу́сто, напра́зни наде́жди за чу́до;
с ки́кот по ру́ската ши́р ше́ства си че́рната Смъ́рт...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Сумбатов
СТРАШНЫЕ ВЕСТИ
Ветер с востока несет безотрадные хмурые тучи,
С родины в тучах привет ветер холодный несет…
Что они видели там, где страданья людские так жгучи?
Что они слышали там, где так томителен гнет?
Сёла пустые стоят на реках, пересохших от зноя,
Бурые нивы кругом выжжены солнцем дотла,
Ветер над новой пустыней рыдает, не зная покоя,
Чащу спаленных лесов скрыла зловещая мгла…
Падалью, смрадными трупами всюду покрылись дороги,
Голод, насилье и мор гонят несчастных людей;
Вот они с воем идут, еле двигая слабые ноги, –
Трупы живые идут, толпы согбенных теней…
Хлеба и крова искать в города они идут толпами,
Но уже саваном злым Смерть облекла города;
Там воронье над домами взмывает, как черное знамя,
В улицах трупы лежат, царствует злая Беда…
Людям нигде нет спасенья и помощи нет ниоткуда,
В страхе земля замерла, спит и небесная твердь;
Тщетны все слезы и стоны, и тщетны надоеды на чудо;
С хохотом вдоль по Руси шествует черная Смерть…
1922 г.
---------------
Руският поет, художник и преводач Василий Сумбатов (Василий Александрович Сумбатов-Соколов) е роден на 25 декември 1893/6 януари 1894 г. в Санкт Петербург. Учи в Кадетския корпус, от 1914 г. е в действащата армия, където е раняван и награждаван. През 1920 г. емигрира в Италия. Работи като художник за Ватикана, като дизайнер и книжар. През годините на Втората световна война участва в италианската Съпротива. Превежда на руски творчеството на италиански, немски и английски поети. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1922 г.), „Стихотворения” (1957 г.) и „Прозрачная тьма” (1969 г.). Умира на 8 юли 1977 г. в гр. Ливорно, Италия. Най-пълно неговото поетично творчество е представено в книгата „Прозрачная тьма: Собрание стихотворений” (2006 г.).